Чавдар Михов е заченат в София по време на Карибската криза и само благодарение на усилията на президента Кенеди, биографията му не се изчерпва с това единствено изречение. Все пак напрегнатите месеци прекарани в утробата на майка му, когато светът е на прага на ядрена катастрофа, оказват непоправимо въздействие върху крехката му психика. Оттогава у него се появява болезнен интерес към превратностите на историята. През 1975 г. майка му е изпратена на работа в Куба и Чавдар има възможност да види отблизо Острова на свободата и неговия харизматичен лидер, който беше направил всичко възможно, за да предотврати раждането му. Падането на Берлинската стена и рухването на комунистическият режим в родината му, го заварват в редиците на българската армия, където отбива задължителната по онова време двугодишна военна служба. Междувременно се дипломира в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност тюркология. Оттогава се поражда и интересът му към историята на Османската империя, въпреки не особено любезното отношение на турските гранични власти, които го задържат за няколко часа при поредното му посещение в Турция през 1991 г. Като студент, Чавдар започва да работи като стюард на самолет с идеята да изкара някой лев и да пообиколи света. След дипломирането си, вместо да се заеме с някоя сериозна работа, Чавдар продължава да лети. Дори и отвличането на самолета от терорист през 1992 г. не е в състояние да го откаже. По време на кариерата си му се налага да работи и живее в Сингапур, Виетнам, Гърция, Германия, Италия, Испания, Саудитска Арабия, Исландия и много други страни.

Пътуването по света пречи на личния му живот, но все пак по време на едно от кратките си пребивавания в родината успява да се ожени за Деница. Впоследствие се раждат и двете му дъщери Маги и Лили /чието зачеване си е истинска мистерия, предвид дългите му отсъствия от дома/, които, в редките случаи, когато си е при тях, питат срамежливо майка си: „Мамо, кой е този чичко?“ На 20.08.2014 г. в семейството се появява нов член – малкият Милан. Макар и неканен, той веднага се превръща във всеобщ любимец. Милан страда от детска церебрална парализа, но въпреки това се бори геройски с предизвикателствата на съдбата. Той има пълната подкрепа и любов на родителите си и двете си сестри и няма никакво намерение да се предава. Всички вярваме и се молим той да успее.

В свободното си време Чавдар, освен да пише, обича и да чете. Сред любимите му български автори са Вера Мутафчиева, Димитър Димов и Евгени Кузманов. От американските автори харесва Джоузеф Хелър, Нелсън Демил, Брайън Хейг, Джон Лескроарт и други.

Обича да гледа тв игри, тип викторина. Самият Чавдар е участвал в половин дузина подобни предавания във водещите български телевизии. Негов е и рекордът за най-голяма спечелена награда. Малка подробност е, че отказаха да му изплатят сумата и му трябваха 6 години и две съдебни дела, докато накрая съдия-изпълнителят все пак успя да убеди телевизията-длъжник да развърже кесията.